Убежденията определят начина, по който възприемаме околната действителност. Те са част от нашата същност – лупа, през която съзерцаваме света. Те изграждат реалността ни. Невронните пътеки, които се изграждат в мозъка, вследствие на вярванията и убежденията, наричаме филтри или навици. Веднъж изградени, те стават пътеката, по която винаги вървим.

Ако мислите ни носят укор, гняв, оскърбление, обида, отмъщение, ще откриваме край себе си същите тъмни краски. Добро и зло няма. Има резултат от мисловните модели, които определят преживяванията ни като хубави или лоши. Във всеки момент човешкият ум е способен да задържи само една мисъл (изборът е ВИНАГИ само един). Затова и главната особеност на утвърждението се състои в „зареждането“ с мисли, подкрепящи желанието и избора в конкретния миг. Чрез този принцип се задава програма какви идеи да поражда мозъка, какво да „вижда” и какво не. Тези нагласи са лещите (очилата), през които „виждаме” света. Тези лещи винаги имат филтър – логоматични са – независимо какво „виждаме“, то задължително е с поставен от нас етикет. Отворим ли си очите, пред тях стоят нашите убеждения, през които филтрираме фактите. Така изкривяваме реалността – виждаме, чуваме и усещаме само онова, което желаем. Филтрите, етикетите и навиците определят какво да видим, чуем или усетим. 

Целият „пакет“ от мисли, усещания, убеждения, вярвания и придадени значения оформят един „екип“ на собственото ни мислене, наречен клауструм. И когато този „екип“ е предварително настроен да вижда заплаха в цялата околна среда, ние предварително слагаме усещанията си, още преди да сме проверили на практика, каквото и да е от тази среда. Така клауструмът е бариера, преграда, която ни затваря вътре в самите себе си. А смисълът на нашето съществуване е взаимодействието с околната среда. Затворени в себе си, ние се защитаваме, отричаме, спорим и браним нашия клауструм. Това ни прави хаотични, парадоксални, противоречиви, което от своя страна ни води до невъзможност за вземане на решения и правене на избори.

Очилата, през които „виждаме” света, определят както нашето минало и настояще, така и бъдещето ни. Ако мислим с убеждението „Може да се проваля”, и в миналото ще се „проявят“ ситуации, в които сме се проваляли. Така затвърждаваме сегашния си избор „Аз се провалям“ и зацикляме в този кръговрат между минало и настояще, с което предопределяте и своето бъдеще на провален човек… Така убежденията Сега влияят и на миналото, и на бъдещето. Ако сега твърдим „Справям се с всичко”, със сигурност ще открием достатъчно примери в миналото, че думите ни са истина… Това определя и вашето бъдеще.

Нашият мозък, в който се е вкоренило някакво убеждение, ще ни кара да „виждаме” ситуации, потвърждаващи това твърдение, и ще игнорира ситуациите, доказващи обратното, т.е. тях няма да ги „виждаме”. „Виждането” е в резултат на създадените вече убеждения.

За да сме щастливи, за да можем да се развивате, е необходимо да трансформираме нагласите си. Ако желаем живот, изпълнен с радост, нужно е да утвърждавате ведри мисли. Всичко, което излъчвате вън от себе си като мисли или думи, се завръща рано или късно при вас в същата форма. Това, което излъчиш, е онова, което получаваш в отговор. Когато мислите ви са свързани с радостта, вие се заобикаляте с хора, които разсъждават по подобен начин. След като всичко е промяна на нагласите, се променя и отношението към живота! Въпрос на малко практика е!