УРОК 1 
УРОК 2 
УРОК 3 За да изтеглиш като PDF, натисни бутона за сваляне 
под книгата!
Този принцип означава, че Цялото (Абсолютът, субстанцията на реалността) е всъщност един Безкраен информационен потенциал – Ум. Светът, който ние познаваме, е просто ментално проявление в Ума на Цялото. С мисъл (акт на мислене) ограничението твори света и го реализира като проявление. И както е вярно, че Светът се съдържа в информационния потенциал, също толкова вярно е, че Потенциалът е във всичко.
Произходът на Всичко, което Е, е ментален, и Всичко, което Е, проявява себе си чрез и в наличието на този потенциал. С други думи – Умът е липсващ, несъществуващ, без характеристики, свойства и състояния, в абсолютен покой и дори не присъства в понятиен аспект. Нищо.
За да познае себе си, Нищото има само един вариант – да се самопротивопостави в себе си. Този акт на самопротивопоставяне се явява мислене и едновременно с това – проявление. Проявлението (нещото) само по себе си не е възможно да се познае, разбере и определи. За да направи това, то е необходимо на същия принцип да се самопротивопостави на себе си. Така то определя себе си като съвкупност от себе си и собствената си противоположност, наречена отражение. Всяко проявление, за да бъде определено, съдържа в себе си и своята противоположност – околната среда, както и самото Нищо – целия потенциал. Нищото в покой бива разтеглено като пространство и става Нещо – реалност. Това е свързано и с разтегляне на времето – безкрайният миг Сега се трансмутира в линейността минало-настояще-бъдеще. Това е единение и кръговрат на две полярни състояния, като едното прелива в другото. Лист на Мьобиус, при който полярностите преливат една в друга в безкраен кръговрат.
Чрез мисъл-избор холограмата твори света, за да изследва своето присъствие в него. Холограмата прави изборите при взаимодействието си с околната среда, докато съдържа Нищото (тоест цялото информационно поле) в себе си.
Произходът на Енергията и Материята е ментален и всички те са следствие на избор. В тази последователност, холограмата може да е, който и да е елемент от безкрайните вероятности на Потенциала. Следователно всеки елемент може да е всичко.
Тогава излиза, че всички елементи са свързани – доказано с Теоремата на Бел (1964 г), според която промяната на една частица променя състоянието на всички други. Този ефект е мигновен и за осъществяването му не е нужно „време“. Следователно процесът на обмяна на информация се извършва в Нищото, в състояние на покой, където времето тече с безкрайна скорост. А според теорията на относителността на Айнщайн една частица, поле или енергия, е невъзможно да се движи със скорост, по-голяма от тази на светлината. Съгласно Теоремата на Бел обаче, ефектът може да е „свръхсветлинен“, т.е. милиарди пъти по-бърз от светлината.
Теоремата на Бел е потвърдена официално през 2015 година, когато екип европейски физици под ръководството на Роналд Хансън от Технологичния университет на Делфт (Холандия) успяват да реализират пълноценна експериментална проверка на неравенството на Бел. Става въпрос за явление, което излиза далеч извън рамките на теорията на Айнщайн. С усъвършенстването на съвременната научна апаратура, която ни позволява да проникнем по-дълбоко в материята, се откриват явления, които не могат да се обяснят със съществуващите теории. Мигновената връзка дава възможност за разбиране творенето на света по един различен начин. Излъчените от нас (холограмите) избори предизвикват вибрации в покоя и въз основа на това се проявява подадената като импулс идея. Такива „кадри“ на съществуването са от порядъка на 10 44 (десет на 44 степен) кадъра за секунда.
Преминаващата през тях мисъл изследва приемствеността на кадрите и тяхното отклонение (различие), като регистрира тези малки отклонения като движение. Всеки изследван кадър от непознат се превръща в познат. В резултат на това той се записва като позната вероятност в Потенциала. Оттук следва изводът, че е невъзможно да съществуват два еднакви кадъра. Различията между кадрите създава илюзията за промяна и движение. Всъщност, докато елементът създава даден кадър, той го и изследва. Този процес на трансмутация се осъществява в мига Сега. Така холограмата твори и себе си, и околната си среда чрез предизвикване на трептене в намиращия се в пълен покой информационен потенциал. Взаимодействията холограма-околна среда са нови такива вибрации, които водят до промяна, която е отново трептене (отклонение от приетия вече предишен кадър) и т.н. Самото трептене като отклонение има два аспекта – отклонение по пространство и отклонение по време. Има се предвид, че в една и съща точка на пространството може да има безкрайно много вероятности, отместени (отклонени) по време – кадър по време. От друга страна в една времева точка присъстват безкраен брой вероятности, отместени в пространството (кадър по пространство). Трептенето по време и пространство се осъществява в т.нар. пространство на Планк, където все още няма проявление.
Това е безкраен цикъл от вибрации, вследствие на ментални избори без проявление. (В някои от книгите Когиталност го нарекохме нулева точка – точка, различна от Нищото, но без налично проявление – състояние на ментални избори). Затова цялото е Ум, светът е ментален.
Има съответствие между законите и проявленията от различни състояния на Съществуване, защото всичко е мисловност.
Дали ще мислите за 5 или за 500, няма значение – мисленето като процес е едно и също. Дали се мислите за мравки в мравуняк или за галактика, изпълнена с живот – мисленето е едно и също!
В мисленето всичко е еднакво тежко, лесно и възможно. Защото е мислене!
Пример: Когато мислим за 5 и за 500 кюлчета злато, кое е по-тежко? Ако мислим за басейн и за море, кое е по-голямо? Ако мислим за изяждането на един сладолед и за построяването на един небостъргач, кое от двете е по-бързо? Във всички случаи мисленето е едно и също! Защото е само мислене относно вероятности.
Така и Вселената е ментална холограма и всяка нейна част съдържа толкова информация, колкото има и в цялото. Всяка частица е в мигновена връзка с всяка друга (Теорема на Бел). Затова, ако желаем да познаем света и да разберем някаква „загадка“, можем да се „свържем“ с това поле. Това на практика е да се „свържем“ със себе си, защото съдържаме същата информация.
Каквото горе – това и долу. За да познаем света, е необходимо да осъзнаем, че съдържаме в себе си цялата информация на потенциала – Източника, който сме. Законите и принципите са еднакви, тъй като всичко е ментално – за изследване на голямото, можем да разглеждаме малкото и обратното.
Галактиката мисли и се развива, точно както това прави и тревичката. Мебелите са сътворени от същата мисловност, от която произлизат и камъните, и хората. Има съответствие между закони и проявления от различните елементи на съществуване. Вселената е холограма и всяка нейна част съдържа информационния потенциал. Всичко е трептене и вибрация в покоя!
Пример: Затворете очи и си представете плазмено кълбо на 40 см над главата. Влезте в него, като си пожелаете да преживеете състоянието на елемента „тревичка“. Усетете как сокът се движи по каналите на растението, как чувствате вятъра, как изтегляте хранителни вещества чрез корените от почвата… След това пожелайте да сте вятър, скала, огън, дърво, стол и т.н. Когато излезете от това състояние, чисто логически съпоставете тези състояния със състоянията, които преживява човекът. Ще откриете, че няма разлика – каквото горе, това и долу. Каквото долу, това и горе!
3. Нищо не е в покой, Всичко вибрира, трепти и щом съществува, следователно е в състояние, различно от покоя. Затова и нищо не е в покой. Разнообразието между отделните елементи на „материята“ са резултат от различни честоти на вибрация. Това са различни разтегляния на пространство-времето. Така и пространствено-времевия континуум се явява трептене, предизвикано от избор, от акт на мислене. Всяко трептене е индивидуално, уникално и единствено. Всеки елемент преживява себе си в неповторяемо трептене. А безкрайното количество вибрации с различна честота определя многообразието на Всичко, което Е.
Да разгледаме принципа малко по-задълбочено:
От гледна точка на енерго-информационния потенциал всичко е винаги Тук и Сега. Но за дадено проявление времето тече линейно и му създава илюзията за минало и бъдеще – миналото са честотните му трептения „преди“ мига Сега, а бъдещето му представлява честотните му трептения „след“ мига Сега.
Тогава какво се случва със състоянията в самия миг Сега, в пълния покой? За да си отговорим, нека приемем, че дадено проявление „умира“ и в това състояние се прибира в енерго-информационния потенциал – изчезва в Нищото и „преседява“ там 3 000 000 000 години, преди да се прояви отново. Докато е в Нищото, проявлението е в пълен покой и за него времето в тази отправна система тече с безкрайна скорост. Така тези 3 000 000 000 години „преминават“ за нулев период от време (за миг) и проявлението като такова се проявява отново. „Престоят“ в състояние на покой се оказва 0 време. Стига се до логичния извод, че на практика покой няма, т.е. Нищо(то) не е в покой. Което и да е проявление в момента, в който „умре“, се прибира в покоя със затихващата функция на (логаритмична*) спирала, след което се проявява отново. Но това „отново“ е отново… в мига Сега! Всяко проявление може да се определи като ограничение вътре в неограничения потенциал. Така всички проявления, абсолютно всичко, което Е, е вид ограничение в „рамките“ на Нищото. Трептейки (флуктуирайки) „около“ нулевата точка, всички проявления се намират в нея и всяко едно тяхно трептене рефлектира върху всички останали ограничения.
Което и да е трептене се явява високочестотна вибрация (откритието на проф. Пер Делсинг, институт Чалмърс – при подаване на високочестотна вибрация, от вакуума се проявяват двойка фотони) спрямо Потенциала, който се намира в „покой“. Тази вибрация е причина за поява на нови проявления. Този процес е цикличен, безкраен и неповторяем. Един безпределен кръговрат на Съществуване.
Извод: Нищо(то) не е в покой, всяко проявление има различно, уникално и индивидуално трептене, а всичко, което Е, трепти и вибрира, за да създаде менталния свят на „съществуването“. Каквото и да направи един елемент „тук и сега“, то повлиява на околната среда, на планетата, на Слънчевата система, на Галактиката, на Вселената, на цялата съвкупност от мултивселени… Всеки Е творец на Всичко, което Е!
*За разлика от обикновената спирала (напр. навито въже), където разстоянието между навивките е винаги еднакво, при логаритмичната спирала всяка следваща извивка е по-широка от предишната, но изглежда по абсолютно същия начин. Логаритмичната спирала е още „спиралата на растежа“. Математически тя е единствената крива, която не променя формата си, когато я увеличаваш или намаляваш. Тя позволява на един организъм да порасне хиляди пъти, без да е необходимо да „преоткрива“ структурата си. Тя е спирала, която се разширява все по-бързо, докато се отдалечава от центъра, запазвайки перфектна хармония.
За да се самоопредели като съществуващ, всеки елемент е необходимо да притежава полярности.
Например може да се запитаме – как да отделим капка вода от самата вода, ако всичко е вода; светлина от светлината, ако всичко е светлина. За да се определи като (индивидуално) съществуващ, всеки елемент се изолира, отделя от Цялото, оформяйки своя индивидуална честотна граница. Това обаче не го прави различен, защото е резултат от същото поле от информация.
Отделянето се случва чрез полярност – честота на трептене, различна от основната (различна „плътност“). За елементите, проявени като светлина (основна честота за съществуване на холограма), е необходимо да е налично и ограничение от гравитация (вибрация, различна от основната светлинна честота).
Независимо от това, че и светлината, и гравитацията са вълни, проявени от Потенциала, отделните елементи се „отблъскват“ чрез гравитацията един от друг – като магнити с еднакви полюси. Това създава илюзията за отделеност.
Затова всеки елемент е трептене на преливащи в една обща структура противоположности. Лентата на Мьобиус илюстрира този постоянен и неотменен кръговрат: денят се сменя с нощ, лошото с добро, материята с мисловност и т.н. Елементът е един, а неговите полярности са еднакви по своята природа, защото са следствие на един избор. Чрез фокус върху едната полярност, елементът избира посоката на своето развитие. При даден избор имаме съществуване на две полярности на този избор – съмнение и вяра. Когато се фокусираме, върху която и да е полярност, проявленията следват този фокус.
5. Всичко тече навътре и навън; всяко нещо има своите приливи и отливи; люлеенето на махалото присъства във всяко нещо; ритъмът на залюляването надясно е ритъмът на залюляването наляво; ритъмът се уравновесява.Този принцип е валиден в контекста на вълни и честоти – всяка възбудена вълна затихва с увеличаване на разстояние и време. Когато се фокусираме върху т.нар. сигурност, спираме развитието. Именно тогава ритъмът се уравновесява – затихва трептенето на избора и се ограничава трептенето на елемента (затихване на вибрацията).
Затова е добре да приемем непрекъснатата промяна (ВСИЧКО се променя) и променяме себе си с действие. Тогава се променя и опорната точка на махалото – имаме ново развитие, нов поглед върху нещата.
Докато изследваме състоянията (от -0 към +0), самите ние придобиваме знание за този преход, при което се променя и гледната ни точка (от позиция 1 към позиция 2). Новата гледна точка разглежда движението (развитието) под друг ъгъл от вероятности. Тогава позицията +0 се явява -0 за новия поглед, което естествено придвижва махалото отново към „ново“ +0. При това изследване отново се променя и гледната точка – от позиция 2 към позиция 3. Така индивидуалната промяна движи махалото. С промяната на гледната точка изчезва „отрицателното“ връщане на махалото. Този процес се нарича развитие.
В потенциала всичко е в мига Сега, затова там причина и следствие съвпадат. Всяко ниво на причиняване е свързано с честота на вибрация, но в крайна сметка отговаря на основен принцип – законът, че енергията е константа (Закон за запазване на енергията, Хелмхолц). При анализиране на този закон стигаме до извода, че ако променяме бъдещето, се променя и миналото, което пък води до промяна на настоящето. Когато променим избора Сега, се променят и миналото, и бъдещето. Всяка причина има следствие, което се явява причина за причината, породила следствието (кокошката и яйцето). Това отново изпълнява четвъртия принцип за кръговрат на преливащите една в друга полярности.
Всяко проявление предизвиква своите реализации, единствено и само поради собствените си решения, т.е. всяко проявление само създава собствени версии на вероятните проявления като следствие и резултат от своите действия. В диапазона на ограничението, в който се намира, никое проявление не предизвиква и не причинява следствия и резултати, у което и да е друго проявление. От друга страна, тъй като всяко проявление има собствен диапазон на ограничение и за него времето тече линейно, то приема причината и следствието като последователност от промени в линейната рамка, която възприема. От глобална гледна точка причина и следствие се случват винаги Тук и Сега. По този начин всеки предизвикан импулс (акт на мислене + действие) се явява причина за реализацията на определен резултат, но този резултат е следствие, появило се поради факта, че проявлението „знае“ резултата в момента тук и сега и вече го е преживяло.
Така следствието се явява първопричина за причината!
Съществуващото притежава полярности – РОД, проявяващ се във всичко. Така принципът на рода се проявява както на физическо, така и на енергийно ниво. Нужно е да се отбележи, че разликата в полярностите на една идея са различни. Тук е добре да си припомним, че колкото по-големи са различията между „съмнявам се“ и „убеден съм, вярвам“, толкова по-голяма е и фазовата разлика между двете полярности (съответно и по-широкоспектърно е разтегленото пространство-време – странична сила на светлината, Хонг Танг). Колкото по-голяма е фазовата разлика, толкова са повече и вероятностите и възможностите за реализирането на един избор.
В същото време изборът е винаги само един. Фокусираме се върху едната полярност, а за да я реализираме и проявим, тя е необходимо да притежава отново полярности – родът е във всичко.
Така, „разгръщайки“ родовото дърво, всъщност сме винаги в едната „половинка“ на рода – фокусът, който сме избрали.
Невъзможно е да се изберат едновременно и двете. Тогава „другата половинка“ от цялостния род определяме за враг, пречещ на развитието ни. Затова е добре да си напомняме винаги, че всяко нещо е допълнение до цялостност на самия избор, който сме направили; че от всяко нещо има смисъл и че НЕ е възможно съществуването само на едната полярност. Родът е във всичко и на всички нива, независимо от избора. Приемането и разглеждането на двете полярности дава възможност за развитие.
Пример – реално приложение:
Вариант 1: Приемаме да сме позитивни (+): така ние отричаме и игнорираме негативното „себе си“ и се фокусираме единствено и само върху позитивното. Концентрирани върху този плюс и за да „осигурим“ съществуването му, е редно да го разполовим, за да съдържа плюс (+) и минус (–) в себе си, следвайки принципа на проявената „материя“. Така излиза, че вече сме на 25% положителни и на 25% отрицателни в положителното. Но нашият стремеж (фокус) е да постигнем изцяло положителното.
Затова отново спираме да разглеждаме негативната част на положителното и по този начин разполовяваме отново самото него. Този процес може да следва до безкрай. Така в един момент стигаме до например 3,125% фокус върху плюса, което считаме за постижимо, възможно, реалистично, логично и сигурно. В същото време ние си оставаме цялостни, но просто сме игнорирали останалите 96.875% от минуса в себе си, за да не го забелязваме. Става въпрос за още изначалните стъпки на желанието ни да бъдем позитивни. Фокусирани върху позитивното, сме „забравили“, че негативното остава, при това със 75% дял. Търсейки сигурността, най-напред сме стигнали до 87.5% негативност и 12.5% позитивност. Стремейки се да отречем неудобните за нашата сигурност неща, оставаме с 6,25% позитивност. А когато потърсим логика, реалистичност и параметрите на собствените ни ограничени възможности, достигаме до заветните 3,125%. Така имаме сигурност, логичност, реалистичност, които е възможно да постигнем. Но сме на 96,875% негативни. Тогава започваме да се чудим защо всичко, което е около нас, в рамките на около 97%, е все лошо.
Вариант 2: Фокусираме се върху негативното и започваме да го изследваме. По същата схема „елиминираме“ собствената си позитивна част, за да достигнем до 3,125% негативност, която можем да поправим, и започваме да я поправяме. През това време околната среда и светът около нас са на 96,875% позитивни и прекрасни. Поправяйки възможните 3,125% в себе си, нашата паралелна реалност се превръща в 100% щастие. Всъщност реалността е такава, че колкото и да се стремим да „поправим“ заветните 3,125% – това е безкраен процес, който е непостижим като крайно състояние. В това е красотата и смисълът на нашето съществуване.
Вариант 3: Приемаме, че върху каквото и да се фокусираме в себе си, ние винаги ще игнорираме другата си част. Поради тази причина е по-разумно, по-добре, по-логично и по-рационално да се фокусираме върху нещата извън себе си – върху Всичко, което Е. Така започваме да люботворим света, раздавайки му собствените си възможности. Това означава да правим, да глаголим, да действаме в името на всички останали, без да се интересуваме от самите себе си, но съзнавайки, че всичко, което създаваме, е с полярност 50/50. Нещата, които творим, за някои ще бъдат прекрасни, а за други – негативни. Но ние продължаваме да творим. Не търсим перфекционизъм или съвършенство, а сме отдадени с Любов към Всичко, което Е. Това е същата онази посока на Източника, тръгнал от Нищото с единствена възможност – посока навън. По този начин, раздавайки себе си, притежаваме целия потенциал на информационното поле, което ни тласка в същата посока. Иначе казано – ставаме „можещи“. В този трети вариант нещата се подреждат от само себе си, тъй като разполагаме с енергията на целия Източник. За да се осъществи това, е необходимо да осъзнаем, че не придаваме значение, докато всичко около нас е с придадено значение. Така ние се превръщаме в Източници, съдържащи и Пътя, и Живота.
Красотата на този принцип се състои в това, че той не може да е познат, докато не е приложен. Щом се приложи, се изследва даден избор. Така се променя състоянието на ограничението, а тази промяна задава нов избор, фокус, ново желание или кадър от безкрайния диапазон от вероятности. Тогава принципът отново се прилага, за да се познае. Един безкраен кръговрат – смисъл на съществуване. Но и точно поради същите причини, Осмият принцип на развитие е наречен Законът, който не е познат…
Този закон отговаря на въпроса „Защо сме, какъв е смисълът на съществуването?“ Потенциалът е виртуална информация в покой. Той „знае“ всичко. Докато е в това състояние, самият потенциал е невъзможно да получи информация за състоянието „не знам“. Просто защото знае всичко. Излиза, че той не знае какво е да „не знае“. Но тогава знае ли всичко?
Този парадокс се решава, като се ограничи пълният потенциал от информация до елементи, притежаващи различно количество информация, и се изследва взаимодействието между тези елементи. Ограничаването от общия потенциал създава илюзията за отделеност на елемента, а взаимодействието между „отделените“ елементи – илюзия за преживяване. Натрупаната информация от взаимодействия се превръща в знание, а неизследваното е незнание.
Чрез развитието си изследваме всички възможни вероятности на незнанието, за да ги превръщаме в знание – така увеличаваме собствения си информационен потенциал, който отново и отново изследваме в ограничение и така нататък – до безкрай. Това е голяма отговорност, но и голяма свобода. Тази комбинация свобода-отговорност наричаме свободна воля. Това е и самият смисъл на съществуване, изразен чрез първия закон за съществуване!
2. Всичко съществува в едновремието Тук и СегаВсеки избор разтегля индивидуално пространство-време и оформя кадър на реалността. Този кадър трепти по свой начин и предизвиква нови подобни трептения, близки до собствената му честота. Именно те се явяват неговата околна среда. Така всеки елемент твори отражения по свой образ и подобие, като самият елемент се явява отражение на отраженията, които твори.
Потенциалът се обръща с „хастара наопаки“, за да може да преживее своето безкрайно състояние като Всичко, което Е! Но то също знае, че истинската безкрайност не може в действителност да бъде преживяна, защото само Единението в Едновремието на Тук и Сега е истински безкрайно. Свързващото звено между проявеното и непроявеното Всичко, което Е, е актът на мислене (изборът) на всеки елемент от Всичко, което Е. А смисълът на Съществуването на всеки елемент и на самото Всичко, което Е, се явява взаимодействието между познато и непознато, което води до безкрайни избори.
Според теория от Когиталността е възможно съществуването на паралелни виртуални реалности – времето на случване на което и да е събитие е Тук и Сега. В този миг Сега всяко ограничение създава собствена версия на „реалност“ и отделните „реалности“ се „пресичат“ в зависимост от честотните портали (договореностите) на всички елементи във Всичко, което Е! От гледна точка на потенциала всичко е Тук – безкрайност от вероятности (Нищо) в мига Сега.
За самото ограничение времето е разтегленото Сега – линейно време, създаващо илюзия за минало и бъдеще. Минало са честотните трептения „преди“ мига Сега, а бъдеще са такива „след“ момента Сега. Проявлението съществува само в мига Сега – статичен „кадър“, но има „памет“ за „преди“ – това е фокус върху едната полярност. Другата полярност е „естествено или придобито предразположение за извършване на определени функции и задачи“ (това е определение за „способност“) при взаимодействия „след“ мига Сега. На практика, при разтегляне на времето в състояние „бъдеще“, елементът си гарантира чрез избора способността да ползва и възпроизвежда енергията отново и отново. Така „доказва“ на себе си, че кръговратът на енергията съществува и е непрекъсваем. В разговорен план целия този процес за бъдеще наричаме „очакване“. Всъщност този термин е некоректен, защото той е в пряка зависимост от избора в мига Сега. Реалистично погледнато, миналото попада в същата графа – това е способността да се ползва и възпроизвежда енергията отново и отново.
И двете понятия (минало и бъдеще) са вид ограничаване на честоти за преживяване на линейността на времето, но като цяло са илюзорни. Те зависят и се проявяват единствено от избора Сега. Излиза, че изборът създава единствено и само статични кадри, които илюзорно са проявени (избрани) от Потенциала. Мисълта, изследваща тези статични кадри, преминава през тях и така се създава илюзията за движение. Самото изследване на кадрите се приема като движение.
Абстрактното тук е, че докато кадърът се създава, той се и изследва; преминава се на следващото създаване и изследване в едновремие… и така до безкрай. От една страна това определя безкрайното вечно изследване, а от друга – фактът, че елементът създава и изследва в едновремието Сега. Всеки елемент е Източник, който създава и изследва. По този начин се явява творец на собствената си реалност. За по-голяма пълнота на изследването времето се разтегля илюзорно в линейност, за да създава илюзията за памет от миналото и неизвестност за бъдещето.
3. Единството е Всичко и Всичко е Едно.
Според Теоремата на Бел всяка частица във Вселената е в „мигновена“ връзка с всяка друга. При това за тази свързаност не е нужно „време“, а самият ефект може да е само… информационен! Информационния потенциал, от който произтича Всичко, което Е! При промяна на този потенциал под каквато и да е форма (подаване на информация, повишаване или намаляване на температура, усилване или отслабване на електромагнитни полета и т.н.) се променят и всички свързани с него елементи. При промяна на една частица, се променя цялата Вселена!
Когато откъснеш тревичка, цялата Вселена потръпва.
Когато цвете разцъфне, цялата Вселена ликува.
Всяка промяна променя и Всичко, което Е, и като цяло системата остава балансирана, уравновесена. Мигновената свързаност на частиците означава, че и всички промени в тази система се балансират мигновено (в мига Сега). Достига се до извода, че цялата система, всичко съществуващо, е едно неразривно свързано цяло в Единение, което е само информация, потенциал. Самата информация представлява налично (не)използваемо знание, което е свързано със свойството да се поражда многообразие от състояния, които да се предават при взаимодействие. Един-Е-Ние.
4. Това, което се излъчва, е това, Всеки елемент от Всичко, което Е твори отражения по свой образ и подобие, като самият той (елементът) се явява отражение на отраженията, които твори. Взаимодействието със сътвореното от теб включва процес на търсене и откриване. Всеки приема взаимодействието като „преживявам“ го – преживявам – „през живота я (аз) с вам (вас)“.
Без другите е невъзможно да преживееш себе си. Но дали онова, което излъчваш към околната среда, е това, което желаеш да получиш от нея? Защото ти си отражение на отраженията, които твориш.
Ако е така, приеми всяко послание от заобикалящите те отражения и го припознай като своя идея. С действията си реализирай тази твоя идея за самите тях, така че те да са благодарни от получения резултат. Тогава светът се превръща в прекрасна, вълшебна приказка, която си сътворил… заради себе си.
Заслужаваш изцяло онова, което желаеш и излъчваш. Приел чуждите идеи на сто процента, ти реализираш сто и един процента от себе си, защото си включил към всичко това и самия себе си. Познай другите, като променяш себе си, в името на другите… Едва тогава се разгръщаш до повече от себе си и опознаваш и осъзнаваш безкрайността на Всичко, което Е!
5. Всичко се променя, Преживяването е промяна. Ти си промяна. Фактът, че ти се променяш всеки миг, е непроменяем. Съществуваш, защото се променяш. В много аспекти всичко може да се обърне с „краката нагоре“. Но това означава, че продължаваш да съществуваш.
Приготви се за това пътуване в непознатото и се наслаждавай. Защото ти твориш цялата вселена и сам изграждаш тази промяна, като опознаваш и разгръщаш все повече от себе си. Излизането извън рамките на собственото ограничение помага да се избере реалност, която е желана, така че да се слееш с Източника и едновременно с това да запазиш уникалната личност, която си. Когато живееш с това познание, то се отразява в околната среда!
За да изтеглиш като PDF, натисни бутона за сваляне под книгата!
