Определете си придадените значения – всичко, което стои като убеждение във вашата глава, но не сте го пробвали. Приели сте и поддържате дадена теза, без да знаете дали е вярна. Тъй като всяко ограничение е индивидуално и уникално, то няма как да има обща методика или правила за всички. Дори и нещо да е валидно за голяма група от хора, вие е редно да го експериментирате върху себе си, за да разберете какви са реакциите ви от съответното нещо. Тогава придадените значения се превръщат в опитност и разширяват вашите възможности.

Примери за придадени значения:

Другите са агресивни – обикновено това се случва, когато имаме съпротиви към каквото и да е; готови сме „със зъби и нокти“ да защитаваме своята съпротива и вместо да потърсим решение как с различни действия да обединим гледните точки, ние защитаваме съпротивата, изпадаме в спор, превръщаме се в жертви и т.н. На практика сме агресор, който защитава собствената си теза. В тази защита търсим и как да манипулираме и да я наложим на другите. Забравяме, че те са толкова индивидуални, колкото и ние самите. Решението е да приемем, че ние сме тези, които сме агресивни, а не другите. Чрез логически стъпки да открием как да тушираме дадена агресивност и да приложим това „откритие“ върху себе си. Ако успеем и спрем да мислим, че другите са агресивни, изведнъж ще открием, че те са прекрасен помощник, който ни съдейства при взаимодействието с околната среда. Тогава споделеното с тях щастие ще е два пъти щастие, а споделената мъка – половин мъка.

Другият ме задушава/ пречи ми да изявя себе си – когато потискаме в себе си определени състояния, емоции, реплики или мисли, ние всъщност задушаваме себе си, като през това време търсим „виновника“ около себе си. На практика излиза, че много неща потискаме и задушаваме в себе си, но обвиняваме тези, които са най-близко до нас в задушваме и липса на свобода. Решението е да осъзнаваме винаги, че ние творим околната си среда и ако смятаме, че някой ни ограничава свободата или ни задушава, е необходимо ние самите да се променим, давайки си свободата да изразим себе си, без значение какъв ще е резултатът. Това, което излъча, е онова, което получавам в отговор. Аз творя околната си среда, така че, ако е нужно да обвиня някого, това може да съм единствено аз.

Извод: Колкото по-близко е до мен даден елемент и ми помага да си реализирам избора, толкова по-агресивно краен съм аз в придадените си значения към този елемент и в търсенето си на все повече „агресивни“ причини. Когато спра защитата чрез придадени значения, е възможно да открия истинското съдържание на съответното взаимодействие. Попаднали в емоцията, виждаме и слагаме фокус единствено и само върху това как се чувстваме, а не върху смисъла от дадено взаимодействие. Дори околната среда да ни помага, смятаме, че тя е враг и е необходимо да агресираме срещу нея. Търсим промяна, но не в себе си, а в околната среда. И тъй като ние не се променяме, приемаме, че липсва промяна и в средата, дори такава да е налична.

Постулати, помощници в тези ситуации:

Най-добрата защита е да нямам никакви защити.

Това, което излъча, е онова, което получавам в отговор.

Околната среда е мой приятел и помощник и ме допълва при всички мои избори.

Решение: Смяна на придадено значение – потърсете другата полярност на елемента, който ви агресира или задушава. Вижте кога ви е помагал, кога ви е давал съвети, кога сте се чувствали щастливи (вдъхновени, успешни..) от взаимодействието си с него. Всеки път, когато потърсите агресивна причина, я заменете с откритите от вас полезни страни, които приложете към сегашния момент. По този начин ще изградя в себе си навика да съм благодарен на околната среда и ще спра да я смятам за враг.

Той сега е такъв, защото аз не искам да чувам и да приемам. Ако почна да чувам, приемам и да мисля, ще открия, че всъщност съветите, които ми дава, са много точни. И по тази причина дори е необходимо да му благодаря.