Представете си плазмено кълбо на около 40 см над главата. Това е вашето индивидуално разтеглено пространство-време. Влезте вътре в кълбото и си пожелайте да преживеете състоянието „тревичка“, „насекомо“, „дърво“, „камък“, „риба“, „птица“ и т.н. Ще откриете, че наистина изпитвате, изследвате, тези състояния, без това да се отразява на знанието за вашата идентичност – за това кой сте. „Влизайки“ в отделни форми, осъзнавате, че може да бъдете която и да е от тях, като през цялото време оставате себе си. В този процес откривате, че вие сте всеки елемент от Всичко, което Е, направил фокус върху произволно ограничение – част от безкрайността.

Идентичността е това, което остава. Така проглеждаш, че всич­ко, което съ­ществува, е аспект от самия теб. И винаги си там. Ти си единственото, което остава. И ТОВА е отвъд разбирането… Отвъд разбирането на раз­бирането. Но е там, където си и ти!

Съществуването е мислене (+действие) и мисленето е същест­вуване. В нео­бятна Безкрай­ност на кръговрат между едното и дру­гото. Сам по Себе си, ти си Себе си и съ­държаш всичко и всички. И си невъоб­разимо идентичен в кръ­говрата на безк­райността, за­щото си всеки и всичко. И си във всеки и във всичко. Ти си Всич­ко, което Е. Из­точникът – това си ти…