Постулати
Прочети ги поне 9 пъти – с внимание, търсене и търпение.
Прилагай ги на практика.
Връщай се към тях отново и отново...
С всяко осъзнато прочитане ще разбираш по-дълбоко.
С всяко прилагане ще откриваш как да ги вплетеш в своето ежедневие.
Докато търсиш – откриваш.
Докато прилагаш – се променяш.
Никой не знае колко е лош, докато не положи усилия да стане добър.
Всеки се смята за добър, но когато наистина имаш желание да помогнеш, изведнъж разбираш, че не е лесно. Осъзнаваш, че не си чак толкова добър. Желанието напира в теб, но се изисква търпение и постоянство, усилия и честно наблюдение. Един процес, при който понякога дори се чувстваш безпомощен. Но ти можеш, защото не знаеш колко си добър, докато не го практикуваш поне 999 пъти!
Променяй негативите си, ако желаеш да си позитивен.
Идеята тук е, че приемаме много от своите характеристики за негативни. Започваме да ги крием или отричаме. Докато преживяваме живота, разбираме, че от тези характеристики има нужда. Тогава осъзнаваме, че негативните характеристики са изключително позитивни, ако обърнеш посоката – от посока навътре в посока навън. Пример: Всеки има желание да отстоява позицията си. Това се превръща в инат. Ако инатът се обърне с посока навън – в това да отстояваш позицията на другите – то той се превръща в полезност за приемането на всяка идея. Ставаш полезен за Всичко, което Е! И дори с инат отстояваш тази полезност!
За да се фокусирам върху позитивното, е нужно да разгледам и да взема решения за най-негативната вероятност.
Изборът е фокус върху едната от двете полярности. Когато реализираме нещо, то се сформира въз основа или на „съмнявам се“, или на „вярвам“. Чрез фокуса едната перспектива за развитие (съмнявам се или вярвам) е винаги избрана предварително. Това намалява шест пъти вероятностите, които подпомагат проявата на избора, т.е. имаме шест пъти по-малки възможности да реализираме истинския си потенциал. За да се избегне това, е необходимо предварително (още преди фокуса) да приемем най-негативната страна на нежеланата полярност. Да предвидим действията, които бихме извършили в този случай. Когато имаме решение какво да правим при тази крайно нежелана ситуация, тогава вече можем спокойно да се фокусираме върху желаното. Така вероятностите, които подпомагат желания избор, са шест пъти повече, и вероятността той да се прояви е шест пъти по-силна!
Всяко нещо, за да съществува, има две полярности. Разглеждай винаги и двете.
Щом приемаш двете полярности, ти даваш правото на този елемент, ситуация или събитие да съществуват. От друга страна, не се фокусираш върху която и да е полярност, а си готов да използваш и двете. Не е ясно коя от двете полярности в определен момент ще ти бъде по-необходима или полезна. Ако си приел и двете полярности, използваш тази, която е нужда.
Когато правя нещо, не гледам как се чувствам, а ВИНАГИ търся резултат. Резултатът е или 0 (непроявено, неналично), или 1 (проявено, налично).
Този постулат те прави творец. Той е формула за творене на Всичко, което Е! Важното е какво остава след теб, а не как си се чувствал или колко усилия си положил. Всеки гледа резултата, а не начина, по който е постигнат. Разбира се, когато откриеш начин да се самовдъхновиш, резултатът ВИНАГИ е по-добър! Вдъхновението идва с фокус върху Действието, а повторението на това упражнение ти носи удоволствие, дори когато действието ти е непознато. Вдъхновява те процесът на търсене, откриване и действие, а не самото можене.
Когато се прави нещо, е важно да има резултат, без значение кой го е постигнал. То Е Резултат за Всичко, което Е.
Бъди благодарен, когато видиш, че даден резултат е постигнат. Той (резултатът) е за всички. Не се чувствай излишен, пренебрегнат или безполезен в този момент. Самият резултат е бил необходим и се е появил в нужното за всички време. Тъй като благодарността е действие, търси и откривай варианти за подобряване на резултата! Така ще бъдеш включен, съ-творец на самия резултат.
Този, който търси, и не се спре в своето търсене, ВИНАГИ намира онова, което търси.
Ако нещо не се е проявило или не си го постигнал, има две вероятности. Или не си го търсил достатъчно, или не е необходимо точно в този момент. В първия случай продължаваш да търсиш до резултат, а във втория – можеш да се обърнеш към Източника (в медитация или с монета), за да разбереш кога е точният момент! Така осъзнаваш, че излишни търсения НЯМА. Не отлагаш търсенето, а се фокусираш върху необходимия резултат, който си готов да адаптираш към своето търсене.
Неуспехът е само един – когато се откажеш от резултата или от това да търсиш резултат.
Всички грешки са стъпала към успеха. Чрез грешките разбираш по кои стъпала да вървиш. Когато достигнеш до резултат (успех), осъзнаваш, че грешките са били най-добрият ти помощник за постигането на този успех. Това е красотата да приемаш полярностите, стъпките в територията на непознатото. Използваш „грешната“ стъпка, за да стъпиш на правилното място. Тогава и страхът от непознатото изчезва. Изчезва и желанието да се защитиш. Остава желанието да търсиш с цялата си Любов – питам с Любов (любо-питам). Любопитството се превръща в признак за добър творец.
Бъдете честни - на директен въпрос - директен отговор.
Когато няма какво да криеш, защото си бил през цялото време честен, изчезва страхът. Разбираш, че си силен и никой не може да те атакува, защото агресията и манипулацията са само там, където има тайни. Уязвим си, когато криеш или прикриваш. Силен си, когато си честен.
Проявлението е функция на импулса, който излъчваш отвътре, а не на маската, която си сложил отвън.
Много често самозаблуждаваме себе си, че сме истински творци, но отвътре се чувстваме жертви. Тогава нашите желания, които се проявяват, са свързани с функцията на жертвата отвътре, която в този момент се явява и творец на тази жертвеност. Пристрастен към маската, която желаеш другите да виждат в теб, не виждаш какво си като съдържание отвътре. Тогава си шокиран от резултатите, които твориш. Те са функция на импулса отвътре, а не на маската, която си сложил отвън.
Енергия е способността на една система да се променя.
По този начин тази способност оказва влияние и на околната среда (тоест променя се и самата среда). Всяка промяна на вероятностната информация в покой е енергия на Съществуване. Така информацията е енергия и енергията е информация. Пример: Температура 36.6C – определено количество информация, нарушила покоя, притежаваща енергия (топлинна) в рамките на избрано ограничение. Тази енергия отговаря на дадено състояние на клетки, органи, системи и тяхната работа. При промяна на това енергийно състояние, клетки, органи и системи получават информация за нов вид работа. При промяна на този потенциал под каквато и да е форма (повишаване или намаляване на температура), въз основа на теоремата на Бел, се променят и всички свързани с него елементи. При промяна на един елемент, се променя цялата система. При промяната на един състояние, се променя цялата Вселена. Енергията е винаги в кръговрат и затова приемай всяка възможност. Така подкрепяш, променяш и разгръщаш себе си и Всичко, което Е.
Преди да започна, каквато и да е промяна, е нужно да определя посоката на тази промяна.
Източникът ти помага, независимо каква посока си избрал. Посоката навън ти дава живот и развитие, а посоката навътре те самоунищожава. Но и двете изследвания са еднакво интересно за Източника, който си. Затова е добре да избереш посоката и да я следваш.
Околната ми среда е мой приятел и ми помага.
Всичко онова, което съм избрал като ограничение, съм аз самият – моите знания, моите опитности и т.н. Всичко останало са отражения, съобразени с моя избор (на Аз-съм) – прекрасно допълнение за самия избор. Всеки елемент от околната среда се появява, когато е необходимо да приема вероятност и възможност извън моето познание. Така то ме допълва в необходимия и нужен за мен момент. Приемането на тази помощ ми дава възможност да реша, която и да е задача, за да подпомогна изобилието на Всичко, което Е. Така помагам на всички и на себе си.
Аз съм и Пътят, и Източникът, и Животът, и Силата, която ги допълва и им се противопоставя.
Този постулат ти дава и двете полярности, с което те приканва да избереш посока. От друга страна взаимодействието между теб и околната среда се случва точно на границата между ограничението (Аз-Съм) и самата среда. Тази граница е Пътят, взаимодействието е Животът, а изборите, които правим като резултат от този живот по този път, се реализират чрез Източника, който си! Дали ще вървиш в посоката на Източника – отвътре навън, или ще се бориш срещу него – отвън навътре, е въпрос на избор.
Изобилие – да направиш необходимото за всички в нужния момент
Изобилието е извън състоянието „имам и притежавам“. Изобилието е красотата да си взаимодействаш с щастлива и благодарна околна среда. Изобилието е да се радваш на радостта на другите. Изобилието е желанието нещо да съществува, за да го ползват с благодарност и удоволствие всички. Без значение е кой ще измисли начин за постигане на резултат. От значение е всички да могат да ползват резултата с вдъхновение и въображение. Да се разгърнем към безкрайните възможности, отдавайки се на нужното – както към себе си, така и към Всичко, което Е! Така ставаме полезни в безкрайността на необходимия момент (винаги Сега).
Благодарността е действие
По принцип думата „благодаря“ (благ-дар-(от)-Ра (светлина)) се приема като словесен израз на определено състояние и затова не се „зачита“. Истинската благодарност е действие, което има резултат за този елемент, на който благодариш. Щом този резултат е проявен като такъв, то той е важен и необходим и за Всичко, което Е! По този начин благодарността става глобален принос за развитие. Поради тази причина благодарността е редно да се изразява, към който и да е елемент от Всичко, което Е, независимо дали смяташ, че този елемент ти помага или ти вреди. Всяка благодарност с резултат е истинска отдаденост и те разгръща за нови възможности.
Познай другите, като променяш себе си, в името на другите
Наблюдението върху околната среда дава възможност да откриваме с лекота къде, как и защо другите допускат грешки при изследването на реалността. Да видиш сламката в окото на другия е по-лесно, отколкото да видиш гредата в своето. Но тъй като всички елементи в околната ти среда са твое отражение, по твой образ и подобие, то следователно тези „сламки“, ги съдържаш и ти. Наблюдавайки грешките на другите, е необходимо да ги откриеш и редактираш в себе си. Ако приемеш, че и ти притежаваш тези негативни характеристики или грешки, това би те направило по-разгърната личност, с повече възможности, която може да даде отговори на повече въпроси... Споделяйки начина, по който си редактирал тези грешки с другите, даваш шанс на всички останали да постигнат възможности, по-големи и по-добри от твоите. Това, естествено, ще доведе до нови „сламки“, които отново да редактираш... и така до безкрай. Този процес е процес на взаимопомощ и развитие, водещ и до развитие на Всичко, което Е!
Нямай цели - имай посока.
Винаги, когато имаме цели и ги достигнем, те изчезват за нас. Тогава е необходимо да си поставяме нови цели. Този процес на динамично търсене и поставяне, съобразяване със собствените ни възможности, преценки и т.н., ни изморява. В един момент считаме, че сме направили достатъчно и спираме своето развитие. Ако изберем да имаме посока, същите цели и възможности можем да използваме като стъпала, по които да се изкачваме в своето развитие. Това ни носи удоволствие, а не умора. Ако евентуално стъпалата (целите) са свършили, тогава просто ритаме стълбата и политаме в посоката, която сме избрали.
Когато достигна границите на своите възможности, се предизвиквам да ги надскоча с още поне 10%.
Идеята тук е, че умората винаги е в нашите глави. Ние се уморяваме, защото не желаем да изпълняваме дадено действие или процес, т.е. противопоставяме се на самия процес, въпреки че ние сме го избрали. Съпротивата ни уморява, а не действието. Ако сменим дейността, ще открием, че всъщност изобщо не сме уморени. Това се нарича По-Чи-В-Ка (повече жизнена енергия (работа) в душата). Поради тази причина, ако изберем да се „самонатиснем“ още малко в дейността, която извършваме и смятаме, че ни е уморила, но го направим с любопитство и интерес (колко още бихме могли да издържим), изведнъж се оказва, че можем да надминем дори тези 10%, които условно сме смятали, че са извън нашата граница. Повтаряйки този експеримент много пъти, откриваме, че сме безгранични. Така девизът на Мечо Пух става наша същност – „Колкото повече, толкова повече...“.
Всяко нещо, което повтарям много пъти, се превръща ВИНАГИ в удоволствие.
Повторението на едно и също дейност води до опознаване на все повече детайли от него. Това ни вдъхновява да откриваме още и още такива детайли. Любопитството и интересът в това откриване ни доставя удоволствие. (Съпротивата ни уморява, а не действието.) Така многократните повторения стават утъпкана пътека в мозъка, по която се върви лесно. Този процес наричаме удоволствие. Колкото повече утъпкани пътеки създадем, толкова по-щастливи сме, когато ходим по тях.
Приемай (версията на) другите. Всички са прави. Околната среда те допълва и ти помага. Източникът е Един.
Всички елементи в околната ти среда са твое отражение и допълнение. Съветите от другите са съвети от Източника как да подобриш избора си и по-лесно да достигнеш до резултата. Щом ги приемеш, това те прави по-разгърната личност, с повече възможности, която може да даде отговори на повече въпроси... Действайки така, че да събереш всички съвети в обща допирна точка, правиш доволен всеки включен елемент. Всеки, дал съвет, ще види, че ти си спазил неговата препоръка. Чисто енергийно си увлякъл във вортекса (вихъра) на своето действие и менталните енергии на елементите от околната среда. Това огромно енергийно торнадо ти помага в действията и по този начин ти се превръщаш в най-доброто за Всичко, което Е! Тъй като твоите отражения са същият Източник, който си и ти, осъзнаваш, че приемайки съветите на отраженията, си многократно подкрепен и от самия Източник. Така разгръщаш диапазона си и ставаш все по-знаещ и можещ. Всичко е въпрос на приемане.
Първо проверявам с действия, после говоря.
Много от мислите ни са базирани единствено и само на придадени значения. Придаденото значение е смисъл, в който сме повярвали, без да имаме практическа опитност от неговото приложение. Създадено от нас самите, придаденото значение е нещо, в което сме убедени. Говорим за него, сякаш сме го правили хиляди пъти. В същото време, тъй като то няма практическо изражение, не е възможно да покажем нито един резултат. Затова е добре, колкото и да сме убедени в тази наша правота, първо да пробваме, а след това да коментираме самото придадено значение. В процеса на работа (правене) придаденото значение или ще се потвърди, или ще бъде опровергано. Когато признаем пред околната си среда едното от двете, чак тогава сме честни. При останалото време е възможно да лъжем с пълна убеденост в правотата си. Затова първо проверяваме с действие, а след това говорим за резултата.
Приемай чуждите идеи като свои собствени, проверявай ги и чак тогава давай мнение.
Чувството за притежание обикновено ни кара да разделяме идеите на „мои“ и „чужди“, също така, както отделяме себе си от околната среда. И въпреки че разбираме, че всички сме равнопоставени елементи от Всичко, което Е, това чувство винаги ни подтиква към мотото „Разделяй и владей“. Затова трудно приемаме чуждите идеи или ги изкривяваме по такъв начин, че те да изглеждат невъзможни. А тези идеи са дошли от околната среда – комплект от вероятности от Източника, който аз не съм приел в своето ограничение. Това е един вид послание от Източника към самия мен, което аз отхвърлям. Отричам самия себе си. Ако желая да се развивам, е добре да приема чуждите идеи като свои, да ги проверя, за да открия допирната точка с моя начин на мислене и тогава ще имам две идеи в общ вортекс – многократно увеличение на собствената ми енергия. Използвайки тази сила, имам повече отговори и мога да дам мнение.
Преценката е предварително отречено събитие или ситуация.
Преценка е предвиждане и обезсилване на нежелани резултати. Логиката показва, че преценката се прави, само когато дадено нещо предварително е определено като негативно, опасно или нежелано. Ако считаме нещо за добро, не го преценяваме. Следователно, щом преценяваме, то предварително сме се настроили, че нещо не е добро и с насилие върху себе си търсим начин да го приемем. Съпротивата уморява, приемането дава възможности. Ако разгледаме елемента като съществуващ (притежаващ две полярности) и потърсим как да използваме тези полярни характеристики по най-добрия начин, достигаме до допирна точка, която ни дава разгръщане на собствения ни потенциал. Приемането спира преценката и ни води към действие. Всяко действие е стъпало към успеха. Версиите „Не мога“, „Не знам“, „Дали ще се справя“... отричат Източника и моята същност. Аз съм Източник, избрал да се ограничи, за да изследва незнанието. Следователно винаги мога, винаги знам и винаги се справям след достатъчно търсене и опити.
Сега сте вие!
Адаптирайте или продължавайте списъка от Постулати, докато намерите най-добрите решения за своето разгръщане!
