Стартираме на 8-ми март! Включи се сега с -63% отстъпка!

2. Всичко съществува в едновремието Тук и Сега.

Всеки избор разтегля индивидуално пространство-вре­ме и оформя кадър на реалността. Този кадър трепти по свой на­чин и предизвиква нови по­добни трептения, близки до собствена­та му честота. Именно те се явяват негова­та околна среда. Така всеки елемент твори отражения по свой образ и подобие, като са­мият елемент се явява отражение на отраженията, които твори. Потенциалът се обръща с „хаста­ра нао­паки“, за да може да преживее свое­то безкрай­но състояние ка­то Всичко, което Е! Но то също знае, че истинската безкрай­ност не може в дейст­вителност да бъде пре­живяна, защото само Едине­нието в Едновремието на Тук и Сега е истинс­ки безкрайно. Свърз­ващото звено между проявеното и непроявеното Всичко, кое­то Е, е актът на мислене (изборът) на всеки елемент от Всичко, което Е. А смисълът на Съществуването на всеки елемент и на са­мото Всичко, което Е, се явява взаимодействието между познато и не­познато, което води до безкрайни избори. Според теория от Когиталността е възможно съществуването на паралелни виртуални реалности - времето на случване на което и да е събитие е Тук и Сега. В този миг Сега всяко ограничение създава собствена версия на „реалност“ и отделните „реалности“ се „пресичат“ в зависимост от честотните портали (договоренос­тите) на всички елементи във Всичко, което Е! От гледна точка на потенциала всичко е Тук - безкрайност от вероятности (Нищо) в мига Се­га. За самото ограничение времето е разтегленото Сега – линейно време, създаващо илюзия за минало и бъдеще. Минало са честот­ните трептения „пре­ди“ мига Сега, а бъдеще са такива „след“ момента Сега. Проявлението същест­вува само в мига Сега – статичен „ка­дър“, но има „памет“ за „преди“ – това е фо­кус върху едната по­лярност. Другата полярност е „естествено или придоби­то предраз­положение за извършване на определени функции и задач­и“ (това е определение за „способност“) при взаимодействия „след“ мига Сега. На практика, при разтегляне на времето в състоя­ние „бъде­ще“, елементът си гарантира чрез избора способ­ността да ползва и възпроизвежда енергията отново и отново. Та­ка „доказ­ва“ на себе си, че кръговратът на енергията съществува и е непрекъс- вае­м. В разговорен план целия този процес за бъдеще нарича­ме „очакване“. Всъщност този термин е некоректен, защо­то той е в пряка зависимост от избора в мига Се­га. Реалистично погледна­то, миналото попада в същата графа – това е способността да се полз­ва и възпроизвежда енергията отно­во и отново. И двете по­нятия (минало и бъдеще) са вид огранича­ване на честоти за пре­живяване на линейността на вре­мето, но ка­то цяло са илюзорни. Те зависят и се проявяват единствено от из­бора Сега. Излиза, че изборът създава единствено и само статични кадри, които илюзорно са проявени (избрани) от Потенциала. Мисълта, изследваща тези статични кадри, преминава през тях и така се създава илюзията за движение. Самото изследване на кадрите се приема като движение. Абстрактното тук е, че докато кадърът се създава, той се и изследва; преминава се на следващото създаване и изследване в едновремие... и така до безкрай. От една страна това определя безкрайното вечно изследване, а от друга – фактът, че елементът създава и изследва в едновремието Сега. Всеки еле­мент е Източник, който създава и изследва. По този начин се явя­ва творец на собствената си реалност. За по-голяма пълнота на из­следването времето се разтегля илюзорно в линейност, за да съз­дава илюзията за памет от миналото и неизвестност за бъдещето.