Невъзможности (СУПЕР ВАЖНО)

1. Практическото преживяване, на което и да е събитие, е невъзможно да има предварителна настройка­. Причината за това е, че емоцията е следствие на дадено взаимодействие, а не е първопричина за него. Затова е невъзможно първо да се настроим към дадена дейност и чак тогава да започнем да я правим. Да имаме сигурността и обосновката за това действие, за да пожелаем самото действие. Хората искат да са вдъхновени, за да правят, но не правят, за да се вдъхновят. Принципът е:

Правя, за да се вдъхновя (постулат).

Първо правя, после анализирам резултата, достигам изводи и в зависимост от резултата – вземам решение за определена промяна.

Отново правя – анализирам – извод – ново решение – отново правя…

Смисълът на съществуването е да изследваме непознатото. Това е причината да не знаем какво би се случило при дадено взаимодействие (камо ли да можем да се настроим емоционално към това взаимодействие). Отправната ни точка в този процес е любопитството и интересът към самото правене. Взаимодействието (правенето) ще привнесе в нас определени вибрации – емоции. Тези емоции е редно да определят следващото ни решение и стъпки за нов опит на същото правене. Всеки нов опит затвърждава или променя съответната вибрация (емоция) като резултат. И въпреки че резултат (като проявление) от действията ни няма, в един момент определяме, че сме направили достатъчно. И се отказваме. Защото през цялото време сме търсили емоцията в себе си като резултат, а не резултата от действията си. Смятаме, че емоцията е резултат. Разменили сме позицията на действие и фокус (фокусът, вместо да е резултат от действия, е сменен с фокус върху емоцията като следствие (резултат)). Така става невъзможно да имаме резултат. Постоянната ни смяна на фокуса върху това как се чувстваме, елиминира цялото правене и творене. Възможно е дори да сме навредили или разрушили, но понеже сме доволни (удовлетворени емоционално), смятаме, че сме извършили перфектната дейност с перфектен резултат.

Решение: Фокусът е необходимо да бъде винаги върху самия проявен резултат. А стимулът да продължа да правя е да открия още и още аспекти от правенето, за да разширя възможностите за подобряване на вече реализираното. Дори когато реализираното е факт и аз съм удовлетворен емоционално, да търся още варианти, за да го подобря още повече. Така процесът на творене продължава, става ни навик и тогава може да се случи без усилия. Идеята е да се прави с фокус върху резултата, докато тази дейност се превърне в навик.

Пример: Започвате да градите къща. В началото сте вдъхновени от идеята за начина, по който ще се чувствате, когато къщата е готова. Започвате да правите и виждате, че тази строителна дейност е доста уморителна. Нещата не се получават по начина, по който си ги представяте. Изморени сте, изтощени физически и емоционално неудовлетворени. В синхрон с това ваше състояние материалите поскъпват, времето се разваля, появяват ви се мазоли по ръцете и няма кой да ви помага. Емоционалното ви състояние се влоша още повече. Изчезва дори вдъхновението, че ще имате къща. Тогава ви идва да се откажете. Причината за този отказ е вашият фокус – върху емоционалното състояние. Решение: Спираме да мислим как се чувстваме, докато къщата стане готова. Лесният вариант е всяка сутрин да си казваме „Току-що ми подариха тази къща в състоянието, в което е. Да видя какво да направя, за да я подобря!“; на другият ден си казваме същото. И отново. И отново. И отново… Когато сложа и последния детайл и мога да вляза и да се отпусна в къщата, едва тогава да се фокусирам върху начина, по който се чувствам. Резултатът винаги е емоционална удовлетвореност, благодарност и щастие. И тъй като нещата съм си ги правил сам, изпитвам някаква тиха любов към всеки детайл.

Приложение – упражнение:

Помислете за нещо, което желаете да направите, но смятате, че няма да го можете. Започнете да го правите. Тъй като убедеността ви е, че няма да го можете, то най-вероятно резултатът ще е или лош, или посредствен. Сега го направете отново. Резултатът отново е незадоволителен. Направете го отново – може би ще се получи. Направете го отново – май се получава. Направете го отново – абе, ще стане. Направете го отново – получава се, но все още не съм удовлетворен. Направете го отново – май даже започна да ми доставя удоволствие. Направете го отново. Направете го отново. Направете го отново… Сега можете ли го?

А сега си представете как някой ви казва, че точно това не го можете. Със зъби и нокти ще защитавате вашата опитност. Невъзможността се превръща в творене.

Смятате, че нещо не знаете. Намерете го и го прочетете. Пробвайте да го разкажете. Ще ви се затвърди мисълта, че не го знаете. Но сега го прочетете отново. Отново го разкажете. И пак, и пак, и пак… В един момент толкова добре ще го разказвате, че сами ще се чудите как сте могли преди време да твърдите, че не го знаете.

А сега си намерете и приложете още примери. Запишете процеса, през който преминавате, в своя дневник.